Интелект и колекционерство

Баща ми, лека му пръст, преди няколко години ми завеща две годишнини български пощенски марки от средата на 60-те години. Като ги получих и аз се почувствах длъжен да разширя колекцията, за да мога и аз да оставя нещо след себе си. Двете годишнини станаха две десетилетия плюс още доста серии и отделни марки от XIX век. Сами по себе си марките са красиви, интересни, в огромната си част направо евтини и сега стоят в десетина класьора, които затворих и не съм отварял от години. Защото това колекционерство не ме грабна. Има пряка връзка между характер, манталитет и това какво колекционираш. Винаги съм се чудил на счетоводителите, на способността им с часове да са заровени в документи и числа, при което върхът на професионализма е да изчислят всичко до стотинка или да намерят няколко стотинки разлика. Душевните нагласи на счетоводителите са идеални за колекционирането на пощенски марки, с пинсетката с години да си подреждаш марки и колекции в класьорчетата.

Има персони, които колекционират ръчни часовници. Колекционирането им е друга бира. Трябва да си малко или повече сноб, за да имаш подобно увлечение. Защото това какъв часовник носиш за някои е израз на социален статут, безбожно скъпият часовник е „доказателство“, че са нещо повече от останалите, от масата. Имам приятел, който е модератор в Стрелките, който отвреме-навреме продава часовници и който е наясно с всичко за тях. Преди две или три години се срещнал с някакъв от Плевен, адвокат и се оказало, че това е именно, няма да употребя точната дума, оня, който измислил схемата Еконт и Спиди да предават на НАП сумите от наложените платежи. Бил на работа във финансовото министерство и родил това, заради което мнозина са го псували и кълняли, без да го е еня за когото и да било с очевидното намерение да се издигне в йерархията, но пък някой друг отгоре в същата тази йерархия надушил опасността и го уволнил. За да стане адвокат и да измисля нови схеми усложняващи живота на нормалните хора. Ей такива и колекционират часовници.

При всичко това обаче при колекционерството е важно и на какъв етап се намираш. Защото има колекционери по подражание, попаднали са в определена среда и по подражение започват да събират нещо, докато в един момент им става ясно, че не това е тяхното, че го няма пламъка, който ще ги превърне в убедени колекционери, в колекционери за цял живот.

Колекционирането на бинокли е Космос и към биноклите можеш да подходиш от много страни в зависимост от особеностите на твоя характер. Има колекционери-естети, които дори не се интересуват дали бинокълът работи, за тях са важни форма и материали. Има воини по природа, за които всичко военно, по възможност голямо и тежко, ги привлича интуитивно. Има волни птици, които обичат да са сред природата и като соколи да гледат в безкрайността. Разбира се има и такива, които ги привлича механизма в биноклите, възможността да работят върху тях, да ги отворят и възстановят, да ги лъснат, полират и направят неустоимо блестящи. И това, което веднага прави впечатление, е, че колекционерите на бинокли са интелигентни хора. Трябва да бъдеш такъв, включително и любопитен, за да не се уплашиш от морето информация и да навлезеш в него. Т.е. при цялото многообразие на подхода е нужно да бъдеш и такъв. Иначе няма да се получи.

Петко Стойчев