Общността - предмет, цели и задачи

Предмет, цели и задачи, въпрос първи на изпита по всяка научна дисциплина. Не съм привърженик на лишения от съдържание словесен поток и по тази причина като се преекспонира определено понятие и определен израз си задавам въпроси. Например, каква е причината на често употребяваното в определена среда: „Изглагаме се пред чужденците“. Това притеснение бе актуално в една предишна епоха, когато се силихме да бъдем нещо повече и дори направихме доста за това. Сега, в епохата на интернет, ако не друго, то поне много добре ги знаем какво представляват и чужденците, че да се притесняваме от това как изглеждаме в техните очи. Конкретно този провинциализъм обаче е дълбоко вкоренен у определени персони, заради което и те продължават да се придържат към него. Важното е не да не се излагаме пред чужденците, а изобщо да не се излагаме и пред чужди, и пред свои.

Като някои се опитват да съберат всички в един кюп, в т.нар. "Общност", дали те си задават въпроса какво значи "Общност". В опита да бъде постигнато това, каквото и да е то, не толкова отдавна бе предприет и един знаменателен опит, който доведе до твърде комичен резултат. Хората са различни, намеренията са им различни, нещата, които ги интересуват са различни, взаимоотношенията са им различни и колкото повече стават всички тези хора, толкова по-трудно е да се постигне някакъв тип единство. При все това винаги има какво да се каже по въпроса.

В т.нар. Общност на интересуващите се от наблюдателни уреди има две ярко обособени групи – търговци и колекционери. Методите на търговия са различни, но един от тях е и амбулантната търговия. Познаваш определен брой хора и им носиш периодично на крака някакви бинокли, от които те да си изберат нещо. Характерът на този тип търговия се нуждае от възможно най-голям брой контакти, заради което се появява и проповедта за „Общността“, колкото повече хора познаваш, колкото повече контакти имаш, толкова по-успешна е в състояние да бъде и твоята амбулантна търговия. В някакъв момент обаче се появяват N броя кашони, много стари бинокли придобити на ангро и идва моментът, в който маските почват да падат: „Не ме интересува никой, от утре ще разбия пазара!“. Каква „Общност“ като не те интересува никой?

Изобщо слабият, конфликтният елемент в прокламацията за т.нар. „Общност“ са търговците. Дали интуитивно, дали осъзнато и те го чувстват това и определена част от тях се правят и на колекционери или на търговци под прикритие. Продават бинокли, които им се „повтарят“ в колекциите или ги продават след като са им се „порадвали“, което, естествено, вдига и тяхната цена. Преди броени дни изпуши и още един търговец, който не можа да понесе, че някой има скъпи бинокли, които според него продава успешно, а на всичко отгоре е стигнал и толкова високо в социалната стълбица, че има и балкон. Какво общо може да има между него и д-р Божо, както и между д-р Божо и онзи, който му е дал трибуна и му търпи пасквилите? Нищо, освен една голяма мъгла и безброй лишени от съдържание лакърдии.

Като оставим настрана търговците при колекционерите нещата стоят по друг начин. Стремежът да си покажеш част от колекцията, да видиш колекцията на останалите, да погледнеш през определени бинокли, накрая и да се повеселиш, е част и от колекционерството, и от човешката природа. Биноклите са нещо общо за множество хора, под тях остават някакви лични контакти, някои са приятели, някои са просто познати. Обичайната ситуация във всяко по-голямо или по-малко общество. Без големите приказки за някаква „Общност“, която „Общност“ няма нито задачи, нито цели.

Петко Стойчев