Що е то колекционерство?

Увлечението към биноклите, колекционирането на бинокли на първо място следва да се анализира като колекциониране изобщо. Всякакви хора колекционират всичко, т.е. това увлечение е заложено в човешката природа и не случайно част от споделилите опита си са отбелязали, че преди това или паралелно са колекционирали и нещо друго. Т.е. налице е някаква вътрешна потребност, която има нужда от реализация. Защо човек започва да колекционира? Първо и най-често заради подражание. В детството си всеки е колекционирал какво ли не, подражанието е най-лесният начин да влезеш в нещо, но и най-несигурния, в смисъл, че може и да свърши твърде бързо. Детето разполага с много свободно време и това пространство има нужда да бъде запълнено. Като казвам всичко това правя разлика между моето поколение и съвременната младеж, защото съвременната младеж няма проблем да си убие времето с телефони, компютърни игри и други хватки на съвременната индустрия. За нас обаче проблемът с уплътняването на времето стои и тук ще си позволя да кажа нещо друго. Контактувам с доста колеги и преобладаващата част, да не кажа всички, са хора семейни, хора улегнали, хора с традиционни ценности. Колекционира този, който е построил своя дом, своята крепост, своето семейство, това социално пространство за колекционера е вече статично, то не се нуждае от някакви авантюри, то има нужда само от някакви свои дребни страсти и увлечения. Всеки от нас в някакъв момент е бил обект на неразбиране от най-близките си и само много умни жени са наясно или най-малкото усещат, че докато е жива тази "лудост", то и тяхното семейно огнище е защитено. Появява ли се някаква несигурност в семейството и колекционерството отива на заден план.

Друг изключително важен момент е потребителското отношение. Пощенски марки не се събират, за да се лепят по пощенски пликове, монети не се събират, за да се пазарува с тях. Тези, които се нуждаят от биноклите, за да ги употребяват в някакви свои дейности и мероприятия, все още не са колекционери. Колекционери са тези, за които биноклите са не средство, а цел, за колекционера биноклите съществуват сами по себе си. Лично аз поне десет години се занимавам с фотография и за цялото това време познавам само един, може би двама истински колекционери на обективи. В колекционерството е важен процеса, във фотографията е важен крайният резултат, снимката. Колекционерът е неограничен в развитието на своята колекция, фотографът се ограничава в това, което му върши работа.

Отваряйки темата за колекционерството като процес може би трябва да премина към това, с което започнах. Подражанието, средата. Човекът е социално същество, което се нуждае от общуване. Филателните клубове, нумизматичните сбирки, парадите на ретро коли не са случайни. Колекциите обичат светлината, в подобни контакти основанията в колекционерството се утвърждават и умножават. Именно по тази причина и аз преди години създадох тази група и доколкото това е сериозна вътрешна необходимост към нас се присъединяват и чуждестранни колеги и приятели независимо от езиковите бариери.

Друг важен момент на процеса е емоционалната привързаност към това, което колекционираш, в случая биноклите. Подобни усещания могат да бъдат свързани с житейски събития от миналото, с трепетно отношение към старото и военното, към ценното и подреденото, но този момент задължително присъства. Колекционерът ще си сложи биноклите в подходяща секция, всеки уикенд внимателно ще сваля полепналия по тях прах, ще се погрижи за окомплектовката им, ще ги извади от секцията, ще ги подреди и съзерцава, ще погледне през тях и ще ги сравни с други подобни. Има ли го всичко това, значи и колекционерството съществува, значи и вие сте колекционер.

Списъкът на етапите от процеса може да бъде много дълъг, но тук ще завърша само с още един важен момент. Да формираш мечта и да я реализираш е специално усещане. Колекционерът е като ловец, който търси, преследва и когато накрая успее, за него денят е по-светъл, хората по-красиви, а близките по-близки. Накратко, ако всички в този свят бяха колекционери, то и светът щеше да бъде по-добър.

Петко Стойчев