Carl Zeiss Jena, aus Jena, Jenoptem

Известно е, поне в нашите среди, че Carl Zeiss Oberkochen и VEB Carl Zeiss Jena водят съдебна битка за наименованието като първото подобно решение в полза на Oberkochen е от 1954г., постановено от съд в Гьотинген. Различни дела вървят с години и то с променлив успех. Изследовател на име Armin Hermann е написал книга по темата: "Nur der Name war geblieben. Die abenteuerliche Geschichte der Firma Carl Zeiss", Stuttgart 1989г., "Остана само името. Приключенската история на компанията Carl Zeiss", която може да бъде намерена и ако някой с познания по немски се интересува от въпроса може би ще успее да ни информира и за нейното съдържание. Във всеки случай обаче съдебните решения са едно, а какво се случва в реалността съвсем друго, като за нас, колекционерите на бинокли, е по-важно второто.

Първо, кои бинокли са били брандирани не с традиционното лого на Цайс, а с aus Jena? Всички, които са били изнасяни за Западна Европа ли? Ами не. Достатъчно е да видим какво се продава в момента от Англия като такива бинокли, за да ни стане ясно, че съдебните решения относно името на тази територия не са били взимани предвид. Не че и от Англия не се появяват бинокли aus Jena, но те са едно на 100 или едно на 500. Как стоят нещата за самата Германия? След обединението на двете Германии вече е по-трудно да се каже какво е наследено от ГФР и какво от ГДР, но и тук съотношението е същото със забележката, че е възможно да е съществувала подобна тенденция, доколкото Carl Zeiss Oberkochen е бил заинтересуван някакви съдебни решения да бъдат спазвани. Интересен е въпросът и в какви случаи, и по какво точно причина бинокълът е бил маркиран с aus Jena. По-долу съм показал призмените капаци на Цайс 7х50 от 1978г., в които е набъркано всичко: Carl Zeiss Jena, aus Jena, Jenoptem, т.е. има достатъчно основание да се предположи, че наименованието aus Jena, поне в определени случаи, не е целяло да спази някакви съдебни решения, а по някакви други причини. Заради локален патриотизъм или заради нещо друго.

Второ. По-добри ли са биноклите aus Jena от биноклите брандирани по друг начин? За да се отговори положително на този въпрос, трябва да се определи качеството на достатъчно голям брой подобни бинокли и ако при всички тях е налице по-високо качество, то тогава и отговорът на този въпрос ще бъде положителен. Тогава обаче ще се появи и следващият въпрос - на какво се дължи това? Върви някакво производство и е много трудно да се допусне, че при част от това производство качеството на стъклото, на покритията, на корпуса и на механичните елементи ще е по-различно. Единственото, което е възможно да бъде правено, е при определени партиди шлифоването на лещи и призми да е по-прецизно, а контролът по-завишен. Има и още една възможност, която при изследването на въпроса може да бъде проучена. Част от биноклите са били произвеждани в Йена, а останалите в Айсфелд. Кои точно, имало ли е разминаване в качеството и в маркировката не само що се отнася до биноклите Werra?

Трето. Във VEB Carl Zeiss Jena правили ли са разлика като качество между това, което е предназначено за вътрешния пазар и това, което е било предназначено за износ? Като гледам какво в момента се вади за продажба на международния пазар, като знам цените на които се продаваха продуктите на Carl Zeiss Jena у нас, като виждам какви бинокли на Цайс под всякакви брандове излизат в момента от Германия, то със сигурност по-голямата част от продукцията на Йена е била реализирана на Запад. При това положение е по-логично и по-практично да се държи едно постоянно за всички пазари ниво, без в момента на производството да се знае какво ще остане в ГДР и какво ще отиде на Запад. Разбира се, не е изключено да е съществувал ексклузивен подход за някакви малки серии. Тук обаче има и още един момент. Всеизвестно е, че качеството на биноклите на Цайс през 80-те години пада в някаква степен и това има своето обяснение, и своите последици като за това могат да бъдат посочени две причини. В този период VEB Carl Zeiss Jena полага сериозни усилия, включително и финансови, благодарение на новоконструираните си модели да бъде конкурентноспособен на върховите западни аналози. Появява се Септарем, Октарем, Додекарем, Нобилем и т.н., които синтезират и въплащават идеята за високото ниво на продукцията на VEB Carl Zeiss Jena. От друга страна през този период и при увеличителните наблюдателни уреди и във фотографията, европейските пазари са подложени на натиск от страна на азиатските, преди всичко японски производители и най-вероятно и Цайс в определен сегмент е свалил качеството, за да може да свали и цената. Т.е. и по отношение на качеството, и авторитета съществуват нюанси, заради което и VEB Carl Zeiss Jena през 80-те години позволява на някакви японци да продават бинокли с техния бранд срещу определено заплащане.

Като заключение. Въпросът със съдебните дела на Цайс не трябва да бъде абсолютизиран, а за да бъдат правени някакви значими изводи е необходимо да бъде обработен много голям по обем материал. От 1954г. до разпада на ГДР минава много време и в различни периоди, и за различни пазари очевидно е имало и различни подходи. Какви са те, аз лично досега не съм видял някой мотивирано да обясни. Веднага след първото съдебно решение от 1954г. в Гьотинген, следват множество други в Утрехт, Кьолн и Кайро като по-късно делата продължават. Т.е. някъде решенията са важели, а другаде не, в някакви периоди са се съобразявали с тях, а в други не са се съобразявали.

Петко Стойчев